Archive for юни, 2010

Какво да правим с площад Славейков, ако там нема сергии с книги

Едно кратко пътешествие, за да видим какво правят другите с техните площади, може пък да ни хрумне нещо.

Площад Сан Марко, Венеция, Италия


Свърталище на гълъби и туристи, от кое има повече не  е много ясно, но факт е че сърцето на Венеция не е претъпкано със сергии. Наистина може да те уважи някой гълъб, но поне няма опасност да решиш, че Венеция е един голям битак след като си минал през магазините на Графа и продължаваш към Витошка. Кафенетата и магазините са окопирали площада, но естимарската, пардон за калпавия израз, но така естествено дойде след „битак“ и „сергия“, деликатно исках да кажа. Може би заради присъствието на костюмираните цигулари, изнесените маси се връзват с Готическта архитектура на Дворецът на Дожите и византийския вид на Баиликата Сан Марко. За площад Славейков ще ни трябва нещо още по-креативно, за да  си ходи хем със Столична библиотека, хем с МакДонадс. Трябва ни нещо старо и нещо ново или новото старо. Какво по-подходящо от вечното изкуство…

Да продължим нашето кратко пътешествие в по-екзотична част от света:

Площад Джамал Ел Фна, Маракеш, Мароко – Площадът с две лица


Рано  сутрин преди туристите да са се разсънили на площада изникват чадърчетата на местните „занаятчии” предлагат се услуги от татуировки с кана до разхлаждаща чаша вода, поднесена от колоритен  разносвач. Туристите се тълпят покрай укротителите на змии, а маймуни им се качват буквално на главата и после ги отръскват по 100 дирхама (1BGN= 5.6 MAD) за това удоволствие. Турист да си в Маракеш, на втория ден вече знаеш, че за всичко се пазариш или животът ще ти се стъжни като си видиш банковата сметка в края на престоя там. Пробвай да се пазариш на Славейков и ще отнесеш някой яростен поглед, пък може и придружен с щедър коментар по адрес на красивата ти майка.  Не се прави бизнес така в България.  В Мароко напротив за клиента правят чудеса. Ако сте компания от 10 човека, продавачите на портокалов сок (по 3 Дирхама чашата) ще ви скочат с беплатни оферти. Търговците на ядки ще изсипят  бадеми, фъстъци, ушав да опитате с шепи, ала не купиш ли- бягай. Започват се злобни сумтенета и разярени погледи, познатото, което се случва и на Славейков, ако си разкарал продавача през трима негови колеги, за да ти намери лелеяната книга на Пратчет „Музика на душата” и си го отрязал накрая с „Мерси много, аз само гледам”. Той няма да ти остане длъжен с „Ходи си вкъщи да гледаш телевизия тогава, прекалено си прост да четеш книги” [ноу комент]

Обратно в Мароко- вечер забрадените майсторки на рисунки с кана си прибират чадърчетата и отстъпват на улични музиканти, разказвачи на истории,  акробати.  Туристите могат да покажат сръчността си в „рибарската игра”. Целта е да нанижеш пръстен на бутилка от Кока-кола. Уловката е, че пръстенът е закачен на въдица и е адски трудно, но забавно.  Най-привлекателната част от нощното лице на площада са портативните ресторантчета. Сглобени по залез слънце от тях се разнасят невероятни аромати, които те привличат неудържимо. Отлепяш стъпала от земята и се понасяш по посока на благоуханния кус-кус.  Тогава започва истинска битка между ресторантьорите кой ще те обслужи, победителят усмихнато те води към масата. Славейков трудно ще претърпи подобна метаморфоза. За да живее този двоен живот Джамал Ел Фна разчита на много трудолюбиви, упорити до лудост хора, които не се уморяват да обират новите туристи като ги залъгват със сладки приказки за Мароко. Това в София не мож’ да ни се случи, просто защото няма толкова туристи в столицата. Но как да има като не им се предлага друга култура освен посивяла архитектура. Макар че сме на невероятния кръстопът между Изтока и Запада, културата ни остава скрита, несподелена, тъжно забравена. По площадите ли да я споделяме? Мммне, ако предпочитате в чалга клубовете може.  [Извинетe за хейтъ]

Забеляза ли вече един повтарящ се фактор- туристи. Ако  отидеш на гореизброените площади , ще откриеш, че комуникацията някак международно звучи, защото става на различни езици.  Докато туризмът  в България е основно в курортите, където какво предлагаме- евтин алкохол, лошо обслужване и презастроен хотелиерски дизайн с пръски бетон, остатъци от строителни материали и неасвалтирани, кални улици, които запълват празнотата в екстериора. Слънце, небе, море, планина? Абе да не сте дошли да се любувате на природата, марш в СПА-то. Култура?… културно предлагаме шкембе чорба рано сутрин в нон-стоп работещата кръчма. Метафората на Вазов вече не касае само българските емигранти из чужбината…

Ще кажете сега, че ограничено гледам на нещата. Нито Маракеш, нито Венеция са  настоящи столици. Факт, затова да погледнем към Букурещ например, че ни е и наблизо.

Площад Унирии, Букурещ, Румъния – магията на фонтаните


Може би с надеждата да пазят Букурещ чист, въпреки мътните практики в наблизо разположения парламент, площад Унирии е  запълнен с фонтани, едно от най-прекрасните места в Букурещ. Невероятно красиви дъги се появяват над многобройните фонтани особено по залез слънце. Само трябва да застанеш от западната страна, за да може слънцето да е зад теб и.. оставаш омагьосан, хрупайки солети. Магията се разваля, когато учтиво двама полицая  те карат да се махнеш от ръба на фонтаните и да се настаниш на близката пейка, защото така казва табелката ей там. Наоколо е пълно с  хора, влюбени, разлюбени, бързащи, айляци, всякакви, красотата на фонтаните не дискриминира. Тя радва всички. И на Славейков е имало фонтан, но драматичен инцидент е довел до затварянето му. Интересно колко е лесно да се откажеш от естетичното, когато се окаже, че трябва да полагаш усилия, за да го запазиш…май ни стана навик. Погледни само многобройните занемарени сгради. Особено из Пловдив, дори старата част на града не се пази подобаващо, да не говорим за занемарените, изоставени тютюневи складове, които ще колабират всеки момент на земята. А що се отнася до Славейков, много е трудно  и скъпо да се поддържа изправно едно такова съоръжение като малък фонтан. Става инцидент, затваряме, забравяме и проблемът изчезва. Е, в Северната ни съседка не само са решили проблемът, а са го превърнали в предимство.  Красивите фонтани на Унирии са заобиколени от високи, сиви сгради, бизнес мисълта обаче е жива и тук. Погледът  рано или късно ще се плъзне над фонтаните, където ще го ударят разноцветни билборди, поставени на покривите на въпросните сгради. Не мога да съдя геният решил да рекламира тук. Най-малкото защото без рекламите сградите просто биха били семпло сиви, а сега може би общината прибира по някоя лея, та да поддържа фонтаните. Не съм експерт, а нямам време да ровя, но парите от поставените билборди може да отиват и другаде и по-вероятно така става, но това ще го изследваме някой друг път като не съм в сесия.  Унирии е място за почивка, маркетингът пак си е извоювал място над него, но не е приоритет. Макар че е заобиколен от натоварен трафик, площадът е място за почивка и чилакс :Р  кътче, за което има място във всяка столица.

А сега да видим от какво има нужда София?


Първото, което ми хрумна бе детски градини! Е, площад Славейков е просторно място, но трудно ще се превърне в забавачница. Не че на пазаруващите майки ще откажат тихата алтернативата на дерящо се от рев детенце. Напротив ще се възползват с удоволствие от възможността да оставят отрочетата си за 3-4 часа на сигурно място, докато трае шопинг терапията, но това е невъзможно освен ако не се построи сграда на мястото на площада. Иначе оставени на открито пространство дечицата ще хукнат кое накъдето види.

Втората идея бе паркинг. Нали няма достатъчно паркинг места в центъра на София. Ами да го разкопаят площада и да построят един подземен паркинг, а продавачите на книги ще ги преквалифицираме да късат билетчета. Ах, забравих за това вече има измислени машини. Няма страшно те сигурно ще работят, колкото работеха  същите на летище София преди 2 години.

Трето хрумване – да си направим Мол! Още един! Мега модерен, супер голям! Няма страшно ако седи празен, нали все търсим пространство, търсим свобода и се задушаваме от забързаността на ежедневието. Така ще има доволно място за екзистенциални размисли, разхождайки се из празните клетки на мола. Нали трябва да подобряваме бизнес климата в България, а сега оставяме хората без работа като им махаме сергиите, затова да им направим мол с високи наеми. Тъкмо така и търговията от Графа ще се преобрази, току виж точнали да правят свестни сезонни намаления.

Четвърта идея, липсва ни културно пространство. Все се оплакваме, че за изкуство няма място. Да сложим три, четири пейки, пет, шест, шест, шест дръвчета и  да превърнем Славейков в нещо като Ла Рамбла в Барселона. На всеки 20 метра стои уличен артист и радва публиката с различни трикове.  В България няма публика, няма и истински  улични артисти, а и да се намерят те могат да си показват искуството по другите улици, защо ще ни взимате хляба, би попитал продвач на книги на площад Славейков… А колко прекрасно би било различни клубове в София да си показват дейността там. Един ден могат да подскачат брейк-танцьори, друг път капоейра, йога, кратки артистични перформанси, прожекции на късометражни филми. Малко като в Speakers Corner,  Hide Park- всеки луд с номера си. Клек шоповете в околността ще процъфтяват. Перфектното място за реклама, стига да стане достатъчно популярно сред хората.  А когато е студено Славейков може да се превърне в  отворена галерия за скулптури и фотографии. Въпрос: кой ще се занимава? Втори въпрос: От къде ще дойдат средствата за поддръжката? Простичкият отговор: Алоо, в криза сме. Събуди се!

И така да стъпя на земята след като помечтах малко. Площад Славейков си е това, което е. Всяка промяна би довела до неочакван изход и затова хората се страхуват от нея. Поне през зимата ще  е гарантирано, че Славейков ще е почистен от снега, ако запази сергиите си. А сега е лято, София редуцира популацията :Р си значително, така че ще има още по-малко хора, на които да им пука какво се случва със Славейков.

Благодарско за загубеното Ви времето, сега отидете да свършите нещо смислено 🙂

Веселооо

Advertisements